Какво представлява?

Това е тежко и в някои случаи животозастрашаващо заболяване, свързано със силни затруднения в уринирането, наличие на кръв в урината или цялостно запушване на пикочните пътища. Състоянието е свързано със силна болка и дискомфорт и често желание за посещенеие на тоалетната. В някои случаи може да се прояви пълна невъзможност за уриниране, което е опасно за живота.

От какво се предизвиква?

Причините за появата на котешкия урологичен синдром са няколко. Наличието на камъни в пикочния мехур, запушването на пикочните пътища с малки камъчета и пясък, както и идиопатичният цистит са сред най-често срещаните от тях.

Образуването на песъчинки в пикочния мехур е една от основните причини за поява на болезнено и трудно уриниране. Смята се, че този проблем води началото си от предразположеност към образуване на кристали, невъзможност за разтваряне на образуваните в урината микрокристали или промяна на киселинността на урината. Голяма част от тези проблеми са свързани с диетата на домашния любимец. Най-предразположени към образуване на кристали са затлъстели котки, хранени с нискокачествена гранулирана храна, богата на минерални вещества, но бедна на протеини и въглехидрати. Натрупването на кристали в урината може да доведе до формирането на по-големи камъни, които да усложнят състоянието.

Друга основна причина е развитието на котешкият идиопатичен цистит. Той се характеризира с липса на кристали в урината. Това състояние се среща често при котки, подложени на стрес. Подобно на кристалите и камъните, и идиопатичния цистит се характеризира с болезнено и трудно уриниране.

Как изглежда?

Плашещо. При първата си поява, урологичния синдром е една от водещите причини за самодиагностициране от стопаните като „спешно“ състояние. Най-често то започва доста невинно. Котката е малко по-унила, често се излежава на хладни места и не иска да се храни. Един от основните предизвикващи притеснение моменти е болезненото и често уриниране. Котката често отива до котешката си тоалетна, приготвя се за да „си свърши работата“, но не може, затова започва силно да мяучи, притеснено се отръсква и излиза от тоалетната си само, за да влезе обратно там след около десет минути за нова порция оплаквания. Ако стопанинът погледне в тоалетната много често ще установи, че въпреки честото посещение на „едното място“, самата тоалетна е чиста и вътре или няма никакво намокряне, или се наблюдават само отделни капчици. Обикновено спешното посещение на ветеринаря е свързано с намирането на кървави капчици в урината. Но преди появата на този симптом, трябва да се проследи от стопаните цялостното „тоалетно“ поведение на котката.

Котките са животни, чиито предци са родени в пустинята и като такива те са развили множество начини за съхранение на телесната влага. Това означава, че дори и днес, в условията на постоянен достъп до питейна вода, те ще предпочетат да пият рядко, понякога, само когато стопанинът го няма и да ходят до тоалетаната по веднъж на ден. Важно е да се знае, че постоянният достъп до вода е задължителен. Дори на стопанина да му се струва, че котката никога не пие вода и няма смисъл от допълнителен съд за нея, обезводняването е причина за концентриране на урината и поява на кристали и камъни. Дори и при ограничен прием на вода, една котка трябва да посети тоалетната поне веднъж дневно.

Проследяването на хигиенните навици на котката е от важно значение за навременното диагностициране на котешкия урологичен синдром. Това означава, че стопанинът трябва да обръща внимание на това колко често любимецът му извършва биологичните си нужди, дали има промяна в количестовото на урината в тоалетната, а също и дали тя е с нормален, светложълт цвят. Чистата тоалетна понякога е признак не на чиста котка, а на болна такава! При забелязване дори на най-малкото отклонение от нормалното поведение на котката, консултатцията с ветеринар е наложителна, защото само той може да отговори на всеки възникнал въпрос.

Как да се предпазим?

Основно като не си позволяваме да възприемаме домашния си любимец като даденост. Ежедневната грижа за него е най-същественото средство за предпазване от заболяването. Тя е свързана с внимание каква храна яде нашата животинка. Храненето с нискокачествена котешка храна е един от основните фактори за появата котешкия урологичен синдром и предпазването от него винаги е свързано с изключването й от менюто на котката. Понякога, това е трудно, защото котката не изглежда да толерира каквато и да е друга храна, освен тази, купена от местния супермаркет. Освен това много често качеството на храната я прави по-скъпа и по-трудна за ежедневна употреба. Важно е да се знае, че първоначално вложените време и пари ще се върнат многократно в бъдеще, когато биха били спестени пари за скъпо струващи оперативни интервенции и хранене със задължителната диетична храна.

Пясъкът и по-големите камъни също са причина за появата на котешкият урологичен синдром, но не бива да се забравя и другата част от това тежко заболяване – котешкият идиопатичен цистит. Идиопатичен означава, че науката все още не е доказала конкретната причина, водеща до заболяването и ние, ветеринарите, обикновено го диагностицираме като изключим всички останали причини за появата на болезнено и често уриниране. Все пак има някои насоки за появата му и те почти винаги са свързани със стреса при котките. Те са силно териториални животни и ценят домашното огнище да остане непроменено завинаги. Това означава, че всяка новост в дома води до страх и дискомфорт и до възможност за появата на котешки урологичен синдром. Подобни стресови състояния са преместването в ново жилище, основен ремонт на старото, поява на нов член на семейството (нов човек или домашен любимец) или дълго отсъствие на по-стар член на семейството. Това не означава, че не трябва никога да се прави ремонт на жилището или да се пътува, а просто, че тези неща трябва да се представят в достъпен за котката вид. Например при желание от страна на стопаните за взимане на нов домашен любимец, представянето трябва да става бавно и постепенно, по възможност на няколко пъти, докато и двете животни привикнат едно с друго. Намаляването на стреса при ремонтможе да се направи като домашният любимец се запознава бавно с промяната в обстановката. Макар и малко странни, тези прости правила на котешкото поведение могат да спестят на стопанина много усилия и нерви при появата на сериозно хронично заболяване.

В заключение трябва да спомем, че навременната диагностика и терапия на котешкия урологичен синдром е важно за пълното здраве на домашния любимец. Не бива да се подминават малките симптоми, които могат да покажат ранна поява на заболяването, както фактът, че ежедневното наблюдение на поведението на животното е необходимост.

За допълнителна информация по въпроса посетете:

http://www.vet.cornell.edu/FHC/health_information/UrinaryConcerns.cfm

http://icatcare.org/advice/feline-lower-urinary-tract-disease-flutd

http://www.catvets.com/cat-owners/disease-and-conditions/flutd