Едно от най-често срещаните заболявания при котките е отодектозата или т. нар. ушна краста. Засяга котки от всички възрасти. Причината за заболяването е микроскопичен кърлеж наречен otodectes cynotis, който представлява паразит, разполагащ се по повърхността на външния слухов канал. Паразитът се храни с епидермални клетки, като остъргва горния слой на кожата. Течностите , които се отделят от увредената тъкан се смесват с мъртвите клетки и образуват тъмно кафеви крусти, които запушват ухото. Котките страдат от сърбеж по кожата, клатят главите си и чешат ушите с лапи.

Стопаните обикновено се оплакват, че котката е започнала да тръска глава и ушите й много се зацапват.

Котките се заразяват от други болни животни, от майката на малките и посредством насекоми.Най- уязвими са животните с намален имунитет. Кърлежът е много малък и се вижда само микроскопски.

Ако котката Ви има тези симптоми е добре по-скоро да посетите ветеринарен лекар, защото забавянето може да доведе до хронично възпаление на средното и вътрешното ухо, перфорация на тъпанчето и дори и до менингит.

Д-р Миглена Илиева, ветеринарен лекар, Ветеринарен център Свети Антим

Хипотиреодизмът е най-често срещаното ендокринно заболяване при кучетата, при котки се среща по-рядко, придимно при възрастни. Щитовидната жлеза е жизнено важна жлеза в тялото, която се намира близо до ларинкса. Тя продуцира редица хормони, включително и Т3( трийодтиронин) и Т4 (тирозин), които са отговорни за нормалния метаболизъм в тялото.

Хипотиреодизмът е заболяване, което се дължи на намалена продукция и освобождаване на Т3 и Т4 хормони от щитовидната жлеза.

При кого се среща?

От хипотиреодизъм боледуват най-често кучета от средни до големи породи, по-предразположени са:

• доберман пинчер

  • голдър ретривър

  • ирландски сетер

  • боксер

  • пудел

  • кокер шпаньол

Среща се при животни на средна възраст от 4 до 10 год.

Какви са симптомите?

Симптомите са често неспецифични:

• Падане на козината

  • Суха кожа

  • Хиперпигментация

  • Летаргия

  • Слабост

  • Наднормено тегло

  • Брадикардия

  • Анемия

  • Високи нива на холестерол в кръвта

Заболяването се контролира лесно. Започва се терапия със заместващи хормоните медикаменти, които животното трябва да приема през целия живот. Дозата и честотата на лекарството варира в зависимост от тежестта на заболяването и индивидуалния отговор на животното към лекарството. Периодично се проследява ефекта от терапията и вземане на контролни проби на кръвните нива на тиреоидните хормни. Обикновенно след започване на терапията повечето от симптомите отшумяват.

Д-р Ивелин Куманов, ветеринарен лекар, Ветеринарен център Свети Антим

Хората полагат редовни грижи за устната си хигиена. Още от малки децата се учат, че е много важно да се мият зъбите сутрин и вечер, за да имат здрави зъби и красива усмивка. Уви… не стоят така нещата при нашите приятели домашните любимци – кучето и котката. Те също имат нужда от редова устна хигиена и профилактика. Въпросът е : получават ли я ?

Много малко са стопаните, които отделят внимание на този факт. Обикновенно те идват с оплакване, че от устана на кучето се носи воняща миризма, когато са близо до него и го обгрижват с внимание, или че зъбите са променили цвета си. Защо се получава това и какви са причините?

Зъбната плака – представлява аморфна, лепкава бактериална маса, която се образува върху зъбите, над и под гингивалния ръбец. Тя e налеп, който покрива ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЪБИТЕ. Освен микроорганизми зъбната плака съдържа епителни и кръвни клетки. Обикновено тя е плътно прилепнала към зъбната повърхност. Образуването на зъбната плака е сложен и динамичен процес, важна роля в който оказва съставът на слюнката и нейното pH. С напредването на процеса зъбната плака се импрегнира с калциев фосфат, което води до образуване на зъбен камък. Редовното и отстраняване е гаранция за предотвратяване или свеждане до минимум на бъдещи пародонтални заболявания.

Зъбен камък – представлява жълта или жълто – кафява минерална субстания разположена върху повърхността на зъбите. Този налеп сържа предимно калциев фосфат. Първоначално се образува върху единични зъби, но впоследствие с напредването на възрастта се засягат всички зъби. Зъбен камък се наблюдава обикновенно при кучета и котки след навършване на 5-6 годишна възраст. В зависимост от локализацията му: надвенечен и подвенечен. Надвенечният по цвят и твърдост е различен и е разположен по видимата част на зъбната корона, над гингивалния ръб. Подвенечният зъбен камък се образува при възпалителни процеси на венците. Характеризира се с голяма твърдост. Подвенечният зъбен камък съпътства хроничните възпалителни процеси в устната кухина и играе роля за тяхното протичане. Обикновено подвенечния зъбен камък е свързан с възпалителните процеси на венците. При несвоевременното отстраняване на зъбният камък той постепенно обхваща венците и довежда до развитието на кариес, заболявания на венеца и периодонта. Отстраняването му се осъществява с помощта на ултразвуков скалер.

Не забравяйте: Профилактиката е майка на здравето. За повече информация се консултирайте с ветеринарен лекар или заповядайте на улица Враня 63, Ветеринарен център Свети Антим 0878416673

д-р  Ивайло Игнатов

Храносмилателната система на домашните ни любимци е по-деликатна, отколкото предполагаме. Дивите им предци се хранят със сурово месо, но с одомашняването ние, хората сме ги приучили да консумират термично обработена храна. Кучетата и котките, обаче не понасят добре много подправки, сол, чесън, лук, както и някои зеленчуци – зеле, боб, които пък са неизменна част от нашето меню. Обикновено при тях силно подправени ястия, с много мазнина водят до стомашно-чревно разстройство, най-често диария. Затова животинските храни трябва да са без сол, без подправки и с не много мазнина.

Някои животни могат да са с диария и в следствие на алергия към различни меса, или ако са погълнали несвойствени за тяхната диета плодове, зеленчуци или пък ледена вода, сняг(често през зимата).

Паразитна инвазия при бебета кучета и котки също може да доведе до диария, с последващо отслабване на организма, в лоши случаи и до смърт. Това показва, че вътрешното обезпаразитяване е задължително за профилактиката на домашните животни.

Не бива да пропускаме вирусните инфекции, които са причина за висока смъртност при различни възрастови групи кучета и котки. Добре познатите Парвовирус, Корона вирус, Панлевкопеничен вирус, както и други стомашно чревни вируси, които не са смъртоносни, но пак се манифестират с остра диария. Някои патогенни батерии, както дори и нормалната стомашночревна микрофлора(при отслабен имунитет) могат да доведат до диария. В тези случаи не бива да се чака, а да се потърси помощ от ветеринарен лекар, тъй като последващото обезводняване, както и инфекцията могат да имат дори фатален край.

Често, душейки в парка, на полето, дори покрай някоя кофа за боклук, любимците ни намират примамки с отрови(за мишки, плъхове) или някои вещества, които използваме всеки ден, без да се замисляме колко са отровни(белина, етиленгликол), дори най-широко разпространените саксийни растения(бегонии, палми и др.). Затова е важно да не изпускаме от поглед животното си, защото едно хапване може да бъде смъртоносно.

Обръщайте внимание на изпражненията на любимците си, колкото и досадно да е това, защото профузна диария, която продължава с дни, не може да мине без намесата на ветеринарен лекар и не чакайте да стане прекалено късно.

Д-р М. Златарова, Ветеринарен център Свети Антим, тел. 0878416673

Какво представлява?

Това е тежко и в някои случаи животозастрашаващо заболяване, свързано със силни затруднения в уринирането, наличие на кръв в урината или цялостно запушване на пикочните пътища. Състоянието е свързано със силна болка и дискомфорт и често желание за посещенеие на тоалетната. В някои случаи може да се прояви пълна невъзможност за уриниране, което е опасно за живота.

От какво се предизвиква?

Причините за появата на котешкия урологичен синдром са няколко. Наличието на камъни в пикочния мехур, запушването на пикочните пътища с малки камъчета и пясък, както и идиопатичният цистит са сред най-често срещаните от тях.

Образуването на песъчинки в пикочния мехур е една от основните причини за поява на болезнено и трудно уриниране. Смята се, че този проблем води началото си от предразположеност към образуване на кристали, невъзможност за разтваряне на образуваните в урината микрокристали или промяна на киселинността на урината. Голяма част от тези проблеми са свързани с диетата на домашния любимец. Най-предразположени към образуване на кристали са затлъстели котки, хранени с нискокачествена гранулирана храна, богата на минерални вещества, но бедна на протеини и въглехидрати. Натрупването на кристали в урината може да доведе до формирането на по-големи камъни, които да усложнят състоянието.

Друга основна причина е развитието на котешкият идиопатичен цистит. Той се характеризира с липса на кристали в урината. Това състояние се среща често при котки, подложени на стрес. Подобно на кристалите и камъните, и идиопатичния цистит се характеризира с болезнено и трудно уриниране.

Как изглежда?

Плашещо. При първата си поява, урологичния синдром е една от водещите причини за самодиагностициране от стопаните като „спешно“ състояние. Най-често то започва доста невинно. Котката е малко по-унила, често се излежава на хладни места и не иска да се храни. Един от основните предизвикващи притеснение моменти е болезненото и често уриниране. Котката често отива до котешката си тоалетна, приготвя се за да „си свърши работата“, но не може, затова започва силно да мяучи, притеснено се отръсква и излиза от тоалетната си само, за да влезе обратно там след около десет минути за нова порция оплаквания. Ако стопанинът погледне в тоалетната много често ще установи, че въпреки честото посещение на „едното място“, самата тоалетна е чиста и вътре или няма никакво намокряне, или се наблюдават само отделни капчици. Обикновено спешното посещение на ветеринаря е свързано с намирането на кървави капчици в урината. Но преди появата на този симптом, трябва да се проследи от стопаните цялостното „тоалетно“ поведение на котката.

Котките са животни, чиито предци са родени в пустинята и като такива те са развили множество начини за съхранение на телесната влага. Това означава, че дори и днес, в условията на постоянен достъп до питейна вода, те ще предпочетат да пият рядко, понякога, само когато стопанинът го няма и да ходят до тоалетаната по веднъж на ден. Важно е да се знае, че постоянният достъп до вода е задължителен. Дори на стопанина да му се струва, че котката никога не пие вода и няма смисъл от допълнителен съд за нея, обезводняването е причина за концентриране на урината и поява на кристали и камъни. Дори и при ограничен прием на вода, една котка трябва да посети тоалетната поне веднъж дневно.

Проследяването на хигиенните навици на котката е от важно значение за навременното диагностициране на котешкия урологичен синдром. Това означава, че стопанинът трябва да обръща внимание на това колко често любимецът му извършва биологичните си нужди, дали има промяна в количестовото на урината в тоалетната, а също и дали тя е с нормален, светложълт цвят. Чистата тоалетна понякога е признак не на чиста котка, а на болна такава! При забелязване дори на най-малкото отклонение от нормалното поведение на котката, консултатцията с ветеринар е наложителна, защото само той може да отговори на всеки възникнал въпрос.

Как да се предпазим?

Основно като не си позволяваме да възприемаме домашния си любимец като даденост. Ежедневната грижа за него е най-същественото средство за предпазване от заболяването. Тя е свързана с внимание каква храна яде нашата животинка. Храненето с нискокачествена котешка храна е един от основните фактори за появата котешкия урологичен синдром и предпазването от него винаги е свързано с изключването й от менюто на котката. Понякога, това е трудно, защото котката не изглежда да толерира каквато и да е друга храна, освен тази, купена от местния супермаркет. Освен това много често качеството на храната я прави по-скъпа и по-трудна за ежедневна употреба. Важно е да се знае, че първоначално вложените време и пари ще се върнат многократно в бъдеще, когато биха били спестени пари за скъпо струващи оперативни интервенции и хранене със задължителната диетична храна.

Пясъкът и по-големите камъни също са причина за появата на котешкият урологичен синдром, но не бива да се забравя и другата част от това тежко заболяване – котешкият идиопатичен цистит. Идиопатичен означава, че науката все още не е доказала конкретната причина, водеща до заболяването и ние, ветеринарите, обикновено го диагностицираме като изключим всички останали причини за появата на болезнено и често уриниране. Все пак има някои насоки за появата му и те почти винаги са свързани със стреса при котките. Те са силно териториални животни и ценят домашното огнище да остане непроменено завинаги. Това означава, че всяка новост в дома води до страх и дискомфорт и до възможност за появата на котешки урологичен синдром. Подобни стресови състояния са преместването в ново жилище, основен ремонт на старото, поява на нов член на семейството (нов човек или домашен любимец) или дълго отсъствие на по-стар член на семейството. Това не означава, че не трябва никога да се прави ремонт на жилището или да се пътува, а просто, че тези неща трябва да се представят в достъпен за котката вид. Например при желание от страна на стопаните за взимане на нов домашен любимец, представянето трябва да става бавно и постепенно, по възможност на няколко пъти, докато и двете животни привикнат едно с друго. Намаляването на стреса при ремонтможе да се направи като домашният любимец се запознава бавно с промяната в обстановката. Макар и малко странни, тези прости правила на котешкото поведение могат да спестят на стопанина много усилия и нерви при появата на сериозно хронично заболяване.

В заключение трябва да спомем, че навременната диагностика и терапия на котешкия урологичен синдром е важно за пълното здраве на домашния любимец. Не бива да се подминават малките симптоми, които могат да покажат ранна поява на заболяването, както фактът, че ежедневното наблюдение на поведението на животното е необходимост.

За допълнителна информация по въпроса посетете:

http://www.vet.cornell.edu/FHC/health_information/UrinaryConcerns.cfm

http://icatcare.org/advice/feline-lower-urinary-tract-disease-flutd

http://www.catvets.com/cat-owners/disease-and-conditions/flutd

Зайците са доста популярни домашни любимци. Всички собственици обръщат внимание на добре познатите манипулации като ваксинации, подрязване на нокти. Но има и други случаи, при които е необходимо посещение при ветеринарен лекар. Също както кучетата те имат нужда от външно и вътрешно обезпаразитяване. Външно, защото могат да хванат ектопаразити, донесени от собствениците си, излизащи навън и вътрешно, защото сеното, пелетите и постелята някога са били растения в околната среда и няма как да са стерилни. Понякога спират да се хранят. Това не е нормално за тях. Те се различават кучетата и котките и 2-3 дни гладуване може да са фатални(нямат толкова запасни вещества). Зайците са растителноядни. В домашни условия се хранят с готови храни под пелетна форма и сено. Правилното съотношение на дневната дажба е 60-70% сено към 40-30% гранули. Сеното изисква много повече дъвкателни движения и спомага за правилното изпилване на зъбите на дългоухите питомци. Техните зъби растат през целият им живот и това ги отличава от месоядните. Капризен апетит, пробиране на храната, приучване към меки храни води до недостатъчно изтриване на зъбите им и „прорастване“. Така те не могат да сдъвкват храната, усещат болка и дискомфорт, не са игриви и т.н. В такива случаи е необходимо животното да се прегледа от ветеринарен лекар. Друга неволна грешка, която стопаните допускат е преяждането със свежа храна. Когато заекът е свикнал само на сухи храни и изведнъж се нахвърли на пресни, свежи и мокри салати, големи количества сочни плодове и зеленчуци в стомашночревния му тракт настъпва бурна ферментация и се отделят газове, които раздуват червата, предизвикват болка и животното спира да се храни. Не бива да се забравят и травмите. Зайчетата са много жизнени и енергични, често твърде скокливи и при скок от високо или подхлъзване на гладък под, може да се стигне на фрактура на кост. Важна подробност е необходимостта от дебела мека постеля (талаш, пелети, които се сменят на 2 до 3 дни) в клетката на заека, когато той прекарва повечето си време там. От дългия престой на твърди повърхностки се получава нараняване на „петичките“, развива се пододерматит, който може да бъде упорит и болезнен, и отново да откаже животното от храна. При всяко състояние, разнично от нормалното поведение на заека е добре да се консултирате с ветеринарен лекар.

Здравейте скъпи приятели, пиша ви във връзка с настъпването на студените месеци. През този период на годината ние, както и нашите любимци сме заобиколени и застрашени от голям брой вируси.Темата, върху която пиша се отнася към стопаните, отглеждащи кучета и е чест обект на обсъждане.

Инфекциозният трахеобронхит или “кучешка кашлица“ е остро протичащо, строго контагиозно заболяване. Засяга горните, а понякога и долните дихателни пътища. В началото заболяването се характеризира със силна, суха кашлица и носно-конюнктивални изтечения. При животни с отслабен имунитет е възможно развитието на животозастрашаваща бронхопневмония.

ЕТИОЛОГИЯ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

ИТБ е разпространен космополитно.

-Вируси:CPIV-2-параинфлуенчния вирус при кучета е сред най-често изолираните вируси от респираторния тракт на болните от ИТБ кучета.

–CAV-2-(Adenovirus-2)вируса на инфекциозния ларинготрахеит.

–CAV-1-вирус причинител на инфекциозен хепатит при кучета.

-изолират се още херпесвируси и ретровируси.

Бактерии и микоплазии:

-параинфуенчния вирус уврежда лигавицата на респираторния тракт и улеснява проникването на голям брой микроорганизми: най-често (Bordetella bronchiseptica).

-Streptococcus spp.

-Pasteurella spp.

-Pseudomonas spp.

-M.cynos

–колиформи

ЕПИЗООТОЛОГИЯ

Източник на инфекцията са заразените животни. Обичайните вирусни се излъчват до 2 седмици след заразяването. Предаването на инфекцията се осъществява аерозолно или чрез директен контакт между кучета (изтечения от носа и очите).

ИТБ е една от най-често срещаните инфекции на респираторния тракт при кучета. Среща се предимно при групово отглеждане на кучета и може да протече като масова инфекция(развъдници, зоомагазини, кучкарници и хотели). Характеризира се с висока заболяемост и ниска смъртност(само при усложнение).

ПАТОГЕНЕЗА

Вирусът се реплицира в епитиелните клетки на носната лигавица, фарингс, тонзиларни крипти, трахея и бронхи.

Bordetella bronchiseptica – време на инкубационния период, който е около 6 дни се прикрепва и размножава в ресничките на епитела, покриващ дихателните пътища. Бактерията самостоятелно може да предизвика ринит, слузести изтечения от носа и кашлица. Този микроорганизъм е отговорен за клиничната изява на заболяването.

КЛИНИКА

Инкубационният период е между 3-10 дни, средно 6 дни.

– Кашлични пристъпи(в началото суха, силна).

– Подути гласни струни и ларингит.

– Често кашлицата е съпроводена с гадене.

– По-време на кашличния пристъп може да се отдели секрет, стопаните често го бъркат с повръщане.

– Серозни носни изтечения и тонзилит.

– Общото състояние на животните е запазено. Треска обкновено липсва.

– При възрастни животни и животни с отслабена имунна система има възможност от развитието на животозастрашаваща бронхопневмония(при смесена инфекция). Клиничната изява тогава е следната:

– анорексия, летаргия, затруднено дишане, треска, серозно-гнойни изтечения от носа, влажна и продължителна кашлица

ПАТОЛОГОАНАТОМИЧНО

Типичните за бронхопневмония изменения (при смесена инфекция).

ДИАГНОСТИКА

-Анамнеза: дали е поставена ваксина и история за заболяването.

-Клинични признаци

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА

Чуждо тяло във фарингса, инфекциозен хепатит, рикетсиози, паразитни инфекции, аспирационна пневмония, алергичен бронхит.

ЛЕЧЕНИЕ

Потърсете ветеринарномедицинска помощ.

ПРОФИЛАКТИКА

Най-добрата защита срещу заболяването е поставянето на ваксина!!!

-Кучетата трябва да бъдат на възраст най-малко 3 седмици.

-Ваксинирането се прави 21дни преди съществуващ риск от инфектиране.

ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОКАЗАНИЯ НА ВАКСИНАТА

За стимулиране на активен имунитет срещу Bordetella bronchiseptica и вируса на Параинфлуеца. Ваксината намалява излъчването на вируса. Началото на имунитета :

-72 часа срещу Bordetella bronchiseptica.

-21дни срещу Параинфлуеца.

-Продължителност на имунитет: 1 година.

-След избухване на заболяването ефикасен метод за спиране на инфекцията е излолиране на болните за 2 седмици

ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

Човешката Борделиоза е една от най-честите при деца и въздрастни хора, (хора с имуносупресия, HIV, продължителна терапия с глюкокортикоиди, хора прекарвали често бронхити).

Д-р К. Димитров

Здравейте скъпи приятели и отговорни стопани на вашите домашни любимци. Пиша ви във връзка с настъпващите топли месеци и активизирането на кърлежите,бълхите,комарите и въшките. Тези насекоми пренасят голям брой зоонози:

Дирофиларията,Ерлихиозата, Анаплазмозата, Лаймска болест,Хемобаронелозата и Бабезиозата.

Накратко ще ви обясня най-важното за тези болести:

                                                           БАБЕЗИОЗА

Причинителят е вътреклетъчен протозой,който паразитира в червените кръвни клетки и ги разрушава. Болните животни са летаргични, отпуснати, губят апетит, имат треска, анемични са и в урината им се появява кръв. Заболяването се предава чрез кърлежи и често се усложнява и с други кърлежо-предаваеми болести – ерлихиоза и анаплазмоза.

                                                  ЛАЙМСКА БОЛЕСТ

Кърлежово-преносима зооноза протичаща при кучета със загуба на апетит,топли и болезнени стави и артрит. Заболяването е констатирано и при хората – годишно в България от Лаймска болест се заразяват около 600-800 човека. Среща се предимно в балканските райони.

Причинител на заболяването е Boreliaburgdorferi. Борелиите се пренасят с кърлежите Ixodesricinus. За да се осъществи заразяването от кърлежа е необходимо той да престои на гостоприемника повече от 24 часа. При човек инкбационния период е до 35 днии протича с Erythema migrans – червено петно около мястото на локализация на кърлежа. Налице е и лимфаденит; до 5 месеца по-късно се наблюдават нервни разтройства,неврити,уврежда се сърцето,мускулниболки,парализа на лицеви нерви,артрити на големи  стави.

  МОНОЦИТНА ЕРЛИХИОЗА

Рикетсийно заболяване, което уврежда кръвоносната система и довежда до масивни кръвоизливи. Заболяването се предава с кърлежите Ripicephalus sanguineus.У нас се среща през всички сезони като най-тежко протича при Немските овчарки. Клиника:точковидни и дифузно разпространени кръвоизливи по лигавиците, кръвотечение от носа, увеличени далак и черен дроб,треска.По-рядко срещани са атаксията-некординирани движения,увеита -възпаление на увеята.Инфекцията може да се предаде и чрез кръвопреливане. При човек се проявява с главоболие, обриви и миалгия.

                                                       ДИРОФИЛАРИОЗА   

(Dirofilariaimmitis, D.repens). Паразитно заболяване, по-често срещано при кучетата и по рядко при котките. От последните години случаите на дирофилариоза нарастнаха. Инвазирането на кучето става чрез ухапване от от комари, заразени с ларвните форми на паразита.

Клиника: Инкубационният период е около 6 месеца.Клиничните признаци и тяхното проявление зависят от степента на инвазия – отслабване, лесна умора, задух, кашлица сърдечен шум. Най-често боледуват кучета от ловните породи,поради факта, комарите са най-активни след залез и преди изгрев слънце. Рисков фактор са заблатените места и големите реки.

                                                     АНАПЛАЗМОЗА

Anaplasma phagocytophilum-инфекцията е кърлежово-преносима зооноза, която в клиничното си проявление е известна като гранулоцитна анаплазмоза при кучето. Причинителя засяга най-често неутрофилите и се предава с кърлежа Ixodes ricinus.

Клиника: треска, анорексия, летаргия, депресия,конюнктивит,полиартрит, спленомегалия, хепатомегалия, анемия, тромбоцитопения. От анаплазмоза боледува и човек. Има констатирани случай и в България.

                                                   ХЕМОБАРТОНЕЛОЗА

Позната е още и като котешка инфекциозна анемия. Протича като остра или хронична кръвна инфекция, съпроводена с тежка хемолитична анемия.Причинители са микоплазми. :

Предаването става най-често с бълхи, комари, кърлежи и жилещи мухи. Заболяването се среща по-често при мъжките котараци между 1-3 г. поради по-агресивното им поведение. Заболяването е с изразена пролетно-лятна сезонност. При кучетата се среща по-рядко. Предава се с кърлежи и чрез кръвопреливане, протича безсимпромно до момент в който се подтисне имунната система. При клинична проява е налице треска, анемия, иктерус, летаргия, липса на апетит, измършавяване.

ПРОФИЛАКТИКА:

Моят съвет към вас стопани с идващите по-топли месеци на годината е:

1. ежемесечно външно и вътрешно обезпаразитяване на вашите любимци
2. стриктно почистване на местата им за живеене
3. не разхождайте вашите любимци след залез и преди изгрев слънце
4. не посещавайте заблатени водоеми
5. следете космената покривка за закрепени кърлежи
6. избягвайте контактите с бездомни кучета и котки
7. проверявайте вашето тяло за забити кърлежи

д-р Калоян Димитров

1. ТРАВМА – падане, огнестрелни рани, блъскане от коли, сбивания с кучета. Дори и животното да изглежда на пръв поглед добре, трябва да бъде прегледано, защото травми като скъсан бял дроб, диафрагмална херния или вътрешен кръвоизлив, няма да проявят клинични признаци веднага след случката.

2. ЗАТРУДНЕНИЯ В ДИШАНЕТО – давене, хрипове, слабо дишане. Причините са много – чуждо тяло, алергична реакция, сърдечно заболяване при възрастни пациенти, белодробно заболяване и др. Затрудненията в дишането са свързани почти винаги със сериозни системни заболявания, затова не се бавете да потърсите лекарска помощ.

3. НЕВРОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ – дезориентация, некоординираност, тежка летаргия, неадекватност, кома. Всяка изявена промяна в менталния статус на животното ви изисква незабавен преглед.

4. ГЪРЧОВЕ – неконтролируемо треперене, загуба на съзнание, плавателни движения с крайниците и възможно изпускане по голяма или малка нужда. Веднага заведете животното на лекар – причинните могат да бъдат от хипогликемия при бебета кучета, токсикози при всички възрастови групи, до епилепсия и други.

5. ИЗЛАГАНЕ НА ТОКСИНИ (предполагаемо или сигурно) – някои домашни препарати(белина, каналин), торове, отрова за мишки и плъхове. Ако откриете нагризани опаковки не се бавете, а заведете животното си на преглед.

6. ПОВРЪЩАНЕ ИЛИ ДИАРИЯ – повръщане на ярка кръв или диария с яркочервен цвят, както и тъмни, черни изпражнения са признак на сериозно заболяване, което се нуждае от лекарска намеса.

7. ПОДУТ КОРЕМ ИЛИ КОРЕМНИ БОЛКИ – опити за повръщане, видимо увеличаване на корема , обща слабост, колапс, затруднения в дишането. Животозастрашаващо състояние е разширение и подуване, превъртане на стомаха при едрите породи кучета и колкото по-бързо животното се лекува, толкова по-голям шанс за преживяване има животното. Други причини за абдоминален дискомфорт са хемоабдоменът(кръвоизлив в корема), асцит(насъбиране на свободна течност в корема).

8. ОЧНИ ПРОБЛЕМИ– влошават се много по-бързо от проблеми в други области. Много бързо може да се стигне до загуба на око, слепота, ако не се лекуват на време. Затова признаци като зачервяване на очите, повече сълзи, подуване, изкривяване на погледа и непрекъснато триене с лапа, не бива да се пренебрегват.

9. ПРОБЛЕМИ С УРИНИРАНЕТО – ако животното не уринира в нормалното за него количество(повече, по-малко) потърсете помощ – запушванията на уринарните пътища са животозастрашаващи.

10. РОДИЛНИ ПРОБЛЕМИ– ако животното ви ражда и забележите, че повече от четири часа няма никакви бебета, или напъни по-дълги от 30 минути не дават резултат, свържете се с ветеринарен лекар, защото може да стане опасно и за бебетата и за майката.

ТОВА СА САМО МАЛКА ЧАСТ ОТ СПЕШНИТЕ СЛУЧАИ, ЗАТОВА ЗАПОМНЕТЕ, ВИНАГИ, КОГАТО ЖИВОТНОТО ВИ НЕ Е ДОБРЕ, СВЪРЖЕТЕ СЕ С ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР И ПОТЪРСЕТЕ ПОМОЩ.

Д-р Милена Златарова

Ветеринарен Център Свети Антим
0878416673

Този въпрос се задава често, когато домашният любимец повърне един път или многократно.

Отговорът никога НЕ Е  „да“. Най-рядко това е следствие на преяждане.
В зависимост от възрастта на животното причините могат да бъдат най-разнообразни. При бебетата повръщане може да има при паразитни(глисти, тении) и вирусни заболявания(гана, парвовироза, корона вирус, панлевкопения и др.). Също така при рязка смяна на храната, поглъщане на чужди тела, запушващи червата. В ранна възраст, от любопитство опитвайки от различни препарати(химични токсини), както и домашни растения(някои са отровни) често бебетата кучета и котки повръщат.
При по-възрастните животни гадене и повръщане се наблюдава при възпалителни процеси в храносмилателната система (гастрит, язви, панкреатит, ентерит-бактериален или вирусен, колит и др.).

Винаги собствениците на едри породи кучета , които рязко започват многократно да повръщат или да имат безрезултатни позиви за повръщане с подуване на корема трябва да имат предвид подуването и превъртането на стомаха, като животозастрашаващо заболяване и да потърсят лекарска помощ веднага. Възрастните кучета и котки също поглъщат чужди тела, но могат да повръщат и в следствие на алергия към даден вид храна, както и от обстипация на дебелото черво при консумация на неподходящи храни(кости, прекалено солени, блажни и с подправки човешки манджи).
Не винаги повръщането е свързано с храносмилателната система. Наблюдава се като симтом на други заболявания: перитонит, диабет, чернодробни заболявания, тумори, възпаление на матката и др. Също така някои неврологични състояния могат да се манифестират с повръщане – чернодробна енцефалопатия, менингит, тумори, повишено вътречерепно налягане(при травми и др.), епилепсия и т.н.
Не на последно място остават и лекарствата, които по една или друга причина даваме на любимците си. Някои антибиотици дразнят стомашночревната лигавица, както и нестероидните противовъзпалителни средства, затова винаги се прилагат след храна и при непоносимост на препарата задължително трябва да се консултирате с ветеринарния лекар, изписал лекарството.
Един мит не е за пренебрегване. Яденето на трева. Обикновено това е проява на извратен апетит и животното консумира нетипична за него храна(остра трева) или каквто му попадне. Да, изядената трева предизвиква повръщане, но не означава, че това облекчава болката в стомаха или подобрява набавянето на витамини. Затова, когато любимецът ви започне да повръща, не се бавете и потърсете помощ от ветеринарен лекар.

Д-р Милена Златарова, Ветеринарен център Свети Антим, 0878416673